За ползата от историята е писано много. Като се започне от прочутата сентенция на Цицерон, че тя е „учителка на живота“, та се стигне до по скептични мисли от рода на „Ние научаваме от историята само това, че нищо не научаваме“ (Георг Хегел). Въпреки разнообразието от мнения все пак е ясно, че историческите събития са уникални и не подлежат на точно повторение. Въпреки това нищо не пречи от историческото минало да се извличат определени повтарящи се ситуации, които са се доказали като геополитически схеми през вековете. Техният raison d’etre не е да бъдат следвани сляпо с надеждата, че миналото е по-мъдро от настоящето, а по-скоро да бъдат схващани като инстументариум за осмисляне на едно дългосрочно национално развитие.