Годината е 1977. На Международното изложение на кожени изделия „Мипел“ в Милано се срещат една изтънчена госпожица, наследница на кожарски магазин, минала през феминизма и романтиката на комунистическите идеи, и един амбициозен предприемач, производител на чанти. Миуча Прада и Патрицио Бертели. Тази не особено сърдечна среща е началото на емоционална и професионална алхимия, от която ще избухне неповторим артистичен феномен.

Италианският журналист Джан Луиджи Паракини, който повече от едно десетилетие отразява капризния свят на модата във в. „Кориере дела Сера“, прониква уверено в света на „Прада“ и нейния лабиринт от сполуки и несполуки. С безпогрешния усет на ценител и с опитното око на любопитен наблюдател той разкрива многообразните й превъплъщения, които очароват или разочароват, но никога не предизвикват равнодушие.

„Прада“ не е само марка във висшата мода, а стил на живот и на поведение, който преобръща естетически канони, провокира, смайва, създава тенденции. „Прада“ е мощен енергиен микс от авангардно изкуство, кино, архитектура, ветроходство, от все нови и нови експерименти, раждащи неизменно явления, белязани от две вулканични, непредвидими личности с ярка индивидуалност – кралицата Миуча и гръмовержеца Патрицио.

Сигурно не е случайно, че и „дяволът носи „Прада“, този символ на изкусително предизвикателство към утвърдения вкус.