В книгата се анализират процесите през разглеждания 45-годишен период и фактическото състояние на българската военноавиационна система в края на 1990 и началото на 1991 г. дават основание да се смята, че при криза с военен, невоенен характер и военен конфликт системата има подчертано отбранителен характер, чиито способности за изпълнение на транспортни, разузнавателни, специални и задачи за непосредствена авиационна поддръжка нарастват за сметка на допълнителното развръщане на граждански авиационни структури. За да се съди за мащабите на военноавиационната система на България след Втората световна война и в годините на Студената война, е необходимо да бъдат обобщени количествените показатели на експлоатираната авиационна техника и подготвения летателен състав, които на практика са „острието на меча" на държавата в областта на въздушното пространство. За разглеждания 45-годишен период в страната се експлоатират над 3300 летателни апарата - основно съветско, чехословашко и българско производство. Само в рамките на Въздушните войски и авиацията от състава на Военновъздушните сили на България до 1990 г. летят 2228 самолета и 172 вертолета.