Българи, България, Български съдби
Книгата е съставена от три части, които оформят нейното заглавие: „Българи”, „България”, „Български съдби”.
Първата, биографична част, чрез портретите на Георги Бенковски, Дамян Груев, Борис Сарафов и Яне Сандански, генерал Иван Цончев, полковник Стойчо Гаруфалов, д-р Йероним Стамов, митрополит Стефан и академик Ефрем Каранфилов разкрива зараждането, проявлението и развитието през различни исторически епохи и условия на един ярък характерологичен тип – революционният или духовният водач, командирът, творецът, лидерът изобщо. Обединяващата идея в биографичните портрети е ярката индивидуалност на представените личности и заедно с това тяхното вътрешно сходство като продукт на общ национален генотип, съчетал в себе си най-добрите черти на българската народопсихология.
Втората част съдържа 15 статии, есета и очерци, които хвърлят повече светлина, дават нова интерпретация или просто поглеждат от различен зрителен ъгъл към иначе познати факти и събития от историята на българите в Македония и Одринска Тракия и войните за национално освобождение и обединение. Сред тях са усилията на Българската екзархия за съхраняване на българщината в различни периоди и условия, взаимоотношенията между българската държава и македоно-одринското революционно движение, ролята на уличния натиск върху съдбоносните решения в навечерието и по време на Балканската война, народопсихологическите корени на българския боен дух при Одрин и Дойран. Нови щрихи към историята на Българския национален календар добавят статиите за Празника на Победите и Деня на Независимостта. Студията за приноса на Българската православна църква в спасяването на българските евреи не само откроява могъщата сила на християнските ценности, които с векове са се наслагвали в съзнанието на народа, но и насочва погледа към необходимостта по-задълбочено да се изучават корените на расизма и антисемитизма.
Третата част обхваща осем статии и представя българската история видяна, преживяна или споделена от чужденеца. България, българите и българските въжделения се превръщат в част от личната съдба и житейския път на руския учен и общественик Александър Александрович Башмаков и хърватския издател и книгоразпространител Крунослав Херуц. Хърватските педагози и френските успенци са съпричастни към българското образование и възпитание, защото вярват, може би дори повече от българите, в просперитета и величието на България. Славянската солидарност и кирилометодиевската идея привличат вниманието на хърватите към българските проблеми много повече, отколкото досега сме предполагали.
То е много важно за нас, затова може да ви бъдем от полза като ви дадем следните насоки:
Резюме: Моля опишете вашето общо впечатление от продукта в няколко думи.