Интересен е фактът, че в книгата си "България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици /1586-1878/ френският автор се ориентира към сведенията на англосаксонски пътешественици, прекосили Балканите през османския период.

Подбудите му са свързани с факта, че френскоезичните текстове от изминалите векове са били повече познати отколкото англоезичните. Поради отдалечеността на Англия, те понякога нямат допирни точки с останалите пътеписи от Западна Европа.

Следва да се отбележи, че в том VII от поредицата "Чужди пътеписи за Балканите", посветени на английските пътеписи /1987 г./, книгата на Мишел Лео се посочва като единствен труд по тази тема, дело не на друг, а на един французин, който дава подробен преглед на информацията за историята на българите под османска власт.

Факт е, че с това начинание се отваря една страъница, която изворознанието за Балканите ще подпрепи едва през 70.80-те години на ХХ век.