Литературното творчество на ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ се характеризира с траен интерес към духовния свят на човека през различните периоди на историята ни. В романите, разказите и повестите си той отразява възхода и крушението на нравствените идеали, на творческите въжделения и личното достойнство като смисъл и съдържание на човешкия живот. Предпочитани негови книги, някои от които претърпели няколко издания, са „Предание от изчезналия град", „Хаджи Адем", „Последната изповед", „Времето на майсторите", „Ирмена", „Благословенна земя", „Съкровищата на Европа", „Съкровищата на България", „Авеню Фош", „Завръщьнето на Прометей", „Вечният бог" и др. Тетралогията „Синият аметист е не само драматична хроника на българската народна съдба, но и вълнуваща сага за четири български поколения, преминали през изпитания, войни, надежди и разочарования, но съхранили общочовешките ценности на една потомствена народна нравственост.