Още с първата си творба ДБС Пиер постигна мечтата на всеки писател - огромен успех сред читателите и три престижни награди. Напълно заслужено, защото макар и първи, романът му е удивително майсторски във всяко отношение. Болезнени съвременни теми - тържеството на насилието, абсурдната съдебна система, стряскащата власт на медиите, разпадът на семейството, абсолютната самотност и обърканост на тийнейджърите - са овладени чрез нестандартна фабула (историята на 15-годишния Върнън Литъл, оцелял след масовото убийство на шестнайсет негови съученици и станал главен заподозрян), върху която много прецизно е построен оригинален сюжет, с безупречна композиция, великолепно обрисувани характери, отлично чувство за ритъм на повествованието (никъде не се усещат излишни дължини, никъде интересът не спада), изкусна игра със стиловите регистри. Макар и за широка публика, романът успява да се издигне доста над равнището на масовата книжнина и да стане произведение на високата литература - директно попада в т. нар. модерна класика. Затова, въпреки тъмното минало на бившия наркоман, комарджия и аферист и скандално непристойния език на творбата му, след най-краткото (по-малко от час) заседание в 35-годишната история на наградата "Букър", той бе обявен без колебания за победител. Председателят на журито, професорът от Оксфорд Джон Кери, обяви в мотивите за избора, че творбата е "искряща черна комедия", написана на "извънредно жив, много свеж и находчив, изключително завладяващ и твърде забавен език". Романът бе обявен за "най-свирепата сатира на американския начин на живот" и успехът му бе отдаден на модния антиамериканизъм, но това е голямо опростяване - централният въпрос в романа "Що за шибан живот е този?" съвсем не се отнася само за американците.