Сборникът представя беседи на Димитър Талев, Георги Караславов, Христо Радевски, Никола Фурнаджиев, Камен Калчев и Емилиян Станев, като към тях са добавени и стенограми от два разговора на ръководството на СБП с млади български писатели в годините 1958–1962. Текстовете в книгата демонстрират как чрез модела "беседа с младите" се упражнява специфична административно-педагогическа власт, чрез която се търси ефект на дисциплиниране и пропагандно форматиране на младите литератори под прикритието на "творческо напътствие" и "професионален разговор". Така се формира контекст, в който, освен "лекция по творческо писане", беседата представлява елемент от надзора и управлението на литературното поле – част от мегапроекта за (пре)възпитанието на новия човек в епохата на НРБ. Точно този произход на модела "беседа с младите" предопределя границите на неговата официозност, пронизана понякога – в единични случаи – и от проблематична алтернативност.