Уважаеми читателю,
Не знам на каква възраст си, но държиш в ръце най-хубавата приказка на този свят. Някои поне така твърдят... Може и да е вярно, защото тя отдавна е престанала да бъде само и точно приказка. А и май никога не е била. По-скоро е разговор между будно и спящо момиче. Като очевидно не будното, а спящото си е водило записки и ги е предоставило на автора - достопочтения господин Луис Карол. Нищо чудно незабелязано да ги е пъхнало в джоба му, докато са се разхождали. Защото скромният притеснително заекващ г-н Карол бил велик писател, учител по математика, изобретател, фотограф, но от всичко най-много обичал разходките в компанията на малки момичета. Те му носили невинност и красота, които не можел да намери никъде другаде. А и през XIX век разходките били особено дълги (просто нямало много какво друго да се прави), така че, докато траели, имало достатъчно време да се случи какво ли не.

Ще кажеш, че те засипвам с излишни подробности, защото нямам отговор на най-важния въпрос — как някой може да си води записки, докато спи, т.е. със затворени очи, при пълно отсъствие на светлина. Ето как - едно от изобретенията на г-н Карол е тъкмо приспособление за писане на тъмно. Не си измислям, истина е! Макар всичко останало за будното и спящото момиче, за записките и пр. да си е чиста измислица. Защото нали си забелязал, че възрастните, щом видят деца, веднага започват да им говорят врели-некипели (викат им още и приказки). Например, че цариците могат да се превръщат в овци, магазините в ливади, а от котките да остават само усмивките им... И тази книга е пълна точно с такива измислици, защото авторът й с пълно право се е надявал, че ще я четат неговите любими малки момичета, досущ като героинята му Алиса. А и малки момчета, разбира се. Пък и всички останали, на което г-н Карол вече едва ли е могъл да се надява.