Една отъ целите на това издание на Смартартс е да запази и възобнови художественото творчество на македонката-българка - българските македонски шевици, наследени отъ майки, баби и прабаби.

Следъ войните, по пътя на новите жизнени условия, народната носия се замества съ градска, а постепенно, заедно съ нея, чезне и нашето народно изкуство-шевицата.
Народното изкуство на македонската българка още живее, защото се поддържа отъ една стара традиция, а за да се запази и въ бъдеще, младото поколение трябва най-грижливо да го опознае и научи.

Македонската носия е една отъ най-красивите български носии. Тя се състои отъ риза - големи полета отъ ръкавите и полите са плътно извезани - и представлява вече дреха, затова въ македонската носия се носятъ върхни по-къси или по-дълги, предимно бели вълнени или памучни дрехи, безъ ръкави или съ ръкави до лактите: клашникъ, гуня, забунъ, сая и пр., препасани съ вълнена престилка и опасани съ дълъгъ вълненъ поясъ. Зимно време носятъ дебела вълнена дреха надъ престилките - джюбе.
Въ различните области ръкавите на ризата са извезани различно, въ зависимость отъ връхната дреха, която може да бъде безъ ръкави или съ ръкави. Така въ Скопско, Тетовско, Кумановско, Смилевско, Крушевско, Дебърско, ръкавътъ е извезанъ отъ китката до рамото. Въ Битолско, Прилепско, Охридско, Стружко, Сърско, Солунско е извезана само долната часть на ръкава отъ лакетя до китката.

Шевицата не е само украса на женската риза. Съ нея са украсени, въ Прилепско и Битолско, пазвите и ръкавите на клашника. Ръкавите на саята, въ Битолско, са също украсени съ везба. Кърпите за глава, въ Дебърско, сокаите, въ Скопско, Битолско, Прилепско, Русенско, Стружко, са плътно извезани съ разноцветна вълна или коприна. (Сокай, старинно украшение за глава, е дълга четвъртита кърпа, отъ дебело памучно или конопено платно, плътно извезано съ разноцветна вълна или коприна; горните два ъгла образуватъ качулка, която се налага на главата, а долниятъ край виси свободно на гърба и завършва съ дълги вълнени или копринени ресни).