Турските пословици са едни от първите в света, които са събрани и публикувани още през 1074 г. Махмуд Кашгари съставя в Багдат първия турски речник Diwan-I Lugatit Turk, в който включва и 290 пословици. Сред тях са например "Един гарван зима не прави" (не губи надежда от едно нещастие), "И петте пръста не са еднакви" (отхвърляне на утопията за човешкото равенство) и много други.

Турските пословици се отличават и с голямо тематично разнообразие - за лъжата и истината (На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат), за бедността и богатството (Лудият и богатият каквото си щат, това правят), за приятелите и враговете (Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг) и т. н.

В тях се долавя ирония (Парите пари печелят, юнакът лозе копа), с нотки и на примирение (Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил); здравият разум надделява над фатализма (Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази), но нищо не може да разколебае недоверието към жената (Огънят изгаря ръката ти, жената - живота ти). От колкото и стари времена да идват, тези пословици няма да изгубят ценността си и в модерната епоха, защото както казва една от тях - "Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките".

Borçlu güle güle gider, ağlaya ağlaya gelir.
Борчлý гюлè гюлè гидèр, аалайя аалайя гелир.
Длъжникът си тръгва с усмивка, а идва със сълзи на очи.

Fazla mal göz çıkarmaz.
Фазлà мал гьоз чъкармàз.
Повече имот очи не вади.