Елин Пелин се ползва и досега, повече от 50 години след смъртта му, с популярност почти равна с тази на "патриарха" на българската литература Иван Вазов. Това се дължи както на големия му талант на сладкодумен разказвач, така и на обстоятелството, че редица поколения българи са израснали и продължават да растат още от началните училища с неговите приказки, разкази и стихотворения, пълнещи читанките, им. А незагасващият интерес към творчеството му принуждава и до днес издателствата да публикуват многобройните му книжки за деца, разказите и повестите му. Докато в литературната история и критиката е отделено обширно място за изследване на творчеството на Елин Пелин, съществуват твърде малко трудове, засягащи неговия живот. Това се дължи на стремежа му не само да прикрива сам фактите от интимния си живот, но дори да унищожава важни документи (като писмата си, които попадат случайно отново в ръцете му), разкриващи важни преживени от него събития. Сериозен опит да издири документални материали за живота и творчеството на Елин Пелин прави като автор и редактор литературният историк и критик проф. Кръстьо Генов. Задачата да проучи чрез личен контакт със съответния автор важни моменти от личния му живот и творчеството му, която на времето си изпълняват проф. Иван Шишманов - за Вазов, и проф. М. Арнаудов - за Яворов, поема и журналистът Петко Тихолов - за Елин Пелин. Чрез упорита издирвателска работа литераторът Стефан Памуков успява през последните години да открие много неизвестни писма на Елин Пелин, които хвърлят нова светлина върху неговия живот и творчество. Въпреки тези важни проучвания и досега липсва труд, разкриващ в систематичен порядък развитието на човека и твореца Елин Пелин не само въз основа на откритите нови документални материали, но и чрез изповедите му и спомените на съвременниците му за него. Опит да бъде направено това и да се представи автентичният образ на човека и твореца Елин Пелин е настоящата документална хроника за живота и творчеството му. Здравко Дафинов