Tрийсетте години на миналия век, Англия, селенията на висшите кръгове, пищни разгулни празненства, причудлив низ от ярки маски, кръжащи във вихъра на карнавал на тържествуващите „унизени тела“...

„Унизени тела“ е един от най-силните и проницателни сатирични романи от първата половина на XX век, чиито герои режисьорът Стивън Фрай пренася на екрана в своя филм „Златната младеж“. Едри магнати, представители на властта, дребни светски хроникьори, вечно на лов за сензации, автомобилни състезатели, провинциален свещеник, начеващ писател, който се бори за подобаващо място сред елита, за да се ожени за едно от най-мечтаните момичета, добре поставено в обществото, и още, и още гротескни лица... Сексуалността е навсякъде, съблазънта се преплита с политическите стремежи и жаждата за богатство.

На този фон класикът на британската литература Ивлин Уо обрисува по своя неподражаем начин образа на едно объркано и лутащо се поколение, Златната младеж, с безделието и неистовия й глад за приключения и силни изживявания, с интуитивното й усещане, че всичко е „фалш“, с неосъзнатия й копнеж за едно по-смислено съществуване, с уязвимостта й, прозираща зад блясъка и екстравагантността.