Александър Шпатов е на 26 години. Завършил е Американския колеж, след което става и магистър по право. Автор е на три сборника с разкази като последния се казва „Календар с разкази“ (изд. Ентусиаст, 2011)

Ти си един от младите ни автори. Засега си специализиран в късата форма. Една от книгите ти - „Разкази под линия“е преведена на немски. Какви са немските читатели и какви българските? Въобще може ли да се прави сравнение?

Старая се разказите ми да се случват тук и сега. Съответно, когато се четат от българи предполагам, че интересното в тях е именно, че става дума за теми, които са им близки, докато, когато се четат на немски, водещото би трябвало да е интереса към софийската екзотика (ако въобще има такъв:) Иначе идеята на „Разкази под линия” беше това да са истории, разказани буквално като бележки под линия към някакъв реален цитат - от книги, форуми, вестници и т.н. Но тъй като не всичко можеше да се разбере на немски, наложи се да изнамеря и някои нови текстове над линия. Един от разказите например започва с футболна песен, поразрових се и открих едни много готини немски скандирания и в крайна сметка останаха те.

Читателите те приемат много радушно. В интернет се срещат само положителни коментари. Предполагаш ли защо е така? Дали защото внасяш положителна нотка в ежедневието ни с твоите леки, позитивни и приятни разкази? :)

Все си мисля, че у нас не всичко е толкова черно, колкото го изкарваме и затова с историите ми се опитвам да вкарам малко повече оптимизъм относно нещата, които ни се случват. Надявам се, че това наистина ще стига до повече хора. Черни станции така или иначе има достатъчно, а и в крайна сметка четенето преди всичко е удоволствие.

Последната ти книга се казва „Календар с разкази”. Да си представим, че си консултант в  книжарница и си чел тази книга, как би я представил на своите клиенти?

Трудно е да се обяснява книга с разкази, защото историите вътре са много и няма общ сюжет или персонаж между тях, както например е в романите. В случая обаче е лесно, защото идеята на Календара е абсолютно буквална. Това са разкази за всеки един от месеците през годината, плюс два бонуса за Коледа и Великден. Но ако съм консултант въобще не бих обяснявал подобни неща. Просто бих гарантирал на съответния човек, че ще остане приятно изненадан - липсата на доверие към българските книги, особено пък от млади автори (която не винаги е неоправдана) е може би основния проблем.

Как се пишат къси разкази – бързо или дълго?

Колкото по-къс е един разказ, толкова по-дълго се пише. Поне при мен е така.

Какво мислиш за българската литература?

Има безспорен възход. Нищо общо с литературата, която се учи в училище. В последните години излизат все по-смели, адекватни и разнообразни книги, които си заслужават да бъдат прочетени. Друг е въпросът дали наистина се четат. Книгите от чужди автори сякаш са по-привлекателни, защото вече са минали ситото на родните си пазари и са устояли на времето, докато едно българско заглавие тепърва трябва да се доказва. Но напоследък нещата се променят, „Физика на тъгата” ми дава много надежда в тази посока.

С какво друго се занимаваш освен писането?

Всеки автор е преди всичко читател. Но това е след 6 часа вечерта, преди това се занимавам с право, защото за това съм учил.

Винаги се обсъжда темата дали българите четат, какво е твоето мнение?

Не може да очакваме чудеса, навсякъде по света процентът на четящите не е голям, все пак освен книгите има и още много други изкушения. По-скоро се притеснявам какво се чете, успехите на определени книги ме шокират, да не говорим за тиражите на self-help книгите и на окултната литература. За всичко това голяма вина има и училището, което ни мъти главите с извратени филологически конструкции и забравя най-важното - да създава добър вкус към литературата.

Коя е любимата ти детска книга оставила силни спомени в теб?

Може би „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада.” Помня и много български книги - Ние врабчетата, Патиланско царство, Ян Бибиян, приказките на Радичков и Каралийчев, имаме чудесни детски книги.

Вече имаш три книги. Да очакваме ли нова през тази година? Загатни ни малко.

Мисля си, че ще трябва да мине малко повече време, както вече казах разкази се пишат много бавно, особено когато не разказваш лични истории, както аз се опитвам да правя.

Какво е мнението ти за новия съвременен аналог на хартиената – електронната книга?

Има много традиция и романтика в хартиените книги, но по-важно е самото съдържание. През електронните книги то е много по-достъпно, особено ако се чете на английски. Така че електронните книги тепърва ще имат успех, а и си мисля, че четците ще приобщят много нови хора към литературата, защото са нещо ново, удобно и привлекателно.

Какво ще пожелаеш на младите хора като теб, които могат да пишат, имат желанието, но все още не са се престрашили да станат публични?

Никога не е било по-лесно да споделяш, какво си написал, от тук нататък обаче трябва повече постоянство, четене и разбира се - редакции без сърдене.