NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 2/2014

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 2/2014

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 2/2014

(3.82 от 11 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.

Тайните на мозъка


Текст: Карл Зимър; снимки: Робърт Кларк

Нови технологии хвърлят светлина върху най-голямата загадка на биологията: как всъщност работи мозъкът.
Ван Уедийн поглажда брадата си и се навежда към компютърния екран, прехвърляйки купища файлове. Седим в библиотека сред износени кашони със стари писма, научни списания и един старомоден диапозитивен проектор, който никой не си е дал труда да изхвърли.
„Секунда, сега ще намеря вашия мозък" - казва Уедийн.
Той съхранява на харддиск стотици мозъци - изключително подробни триизмерни изображения от маймуни, плъхове и хора, включително и от мен. Уедийн предлага да се поразходим из собствената ми глава.
„Ще посетим всички забележителности" - обещава той, смеейки се.

Това е втората ми визита в Центъра за биомедицински образни изследвания „Мартинос" в Бостън. Първата беше няколко седмици по-рано. Лежах върху масата в една скенерна лаборатория, а задната част на главата ми почиваше в отворена пластмасова кутия. Рентгенологът спусна над лицето ми бял пластмасов шлем. Погледнах нагоре към него през двете дупки за очите, докато той затягаше шлема, така че съдържащите се в него 96 миниатюрни антени да бъдат достатъчно близо до мозъка ми, за да улавят радиовълните, които той щеше да излъчва. Масата се плъзна в цилиндричната паст на скенера, а аз се сетих за „Мъжът с желязната маска".

 Куполът на Брунелески

Куполът на БруленескиТекст: Том Мюлер; снимки: Дейв Йодър

Как един сприхав златар без архитектурно образование създал най-невероятната ренесансова сграда.
През 1418 г. градските старейшини на Флоренция най-накрая обърнали внимание на един монументален проблем, който пренебрегвали от десетилетия: огромната дупка в покрива на своята катедрала. Година след година зимните дъждове и лятното слънце обливали високия олтар на „Санта Мария дел Фиоре" - или поне мястото, където трябвало да има олтар. Техните предшественици започнали църквата през 1296 г., за да демонстрират величието на Флоренция като една от стопанските и културни столици на Европа, забогатяла от финансови операции и търговия с вълна и коприна. По-късно решили, че бляскавият завършващ елемент на сградата ще бъде най-големият купол на света.

Въпреки това много десетилетия по-късно сякаш все още никой нямал работеща идея как да построи купол с диаметър 45 м, особено като се има предвид, че трябвало да започне на 55 м над земята, върху съществуващите стени. Други въпроси тормозели надзорниците на катедралата. Техните строителни проекти не включвали аркбутаните и заострените арки на традиционния готически стил, по това време на мода в северните градове като Милано, заклет съперник и враг на Флоренция. Това обаче били единствените архитектурни решения, доказано вършещи работа (на поддържащи елементи) при подобни огромни сгради. Дали купол с тегло десетки хиляди тона би могъл да издържи без тях? Дали в Тоскана имало достатъчно дървен материал за скелето и шаблоните, необходими за оформянето на зидарията на купола? Никой не знаел.

Затова през 1418 г. разтревожените флорентински първенци обявили конкурс за проектиране на идеалния купол, като победителят щял да получи солидната сума от 200 златни флорина и шанс за вечна слава.

 Юкон

 
Текст: Том Клайнс; снимки: Пол Никлин

Съвременната треска за минерални богатства заплашва един от последните големи пущинаци на Северна Америка.
Шон Райън си спомня гладните години преди първия му голям удар.
Златотърсачът и неговото семейство обитавали тенекиена барака в покрайнините на Доусън - бързо избуялия град на Клондайк, който бил западнал до призрачен спомен от славните си дни. Живеели с по-малко от 300 долара, без течаща вода и електричество. Една нощ, когато вятърът веел през пролуките в изолацията, съпругата му изразила гласно притеснението си дали двете им деца няма да замръзнат до смърт.

Днес двамата биха могли да си купят - и отопляват - едва ли не всяка къща на земята. Райън щял да открие под земята богатство на стойност милиарди долари и отново да зарази Юкон със златна треска - търсачи на съкровища щурмували канадската територия на талази, невиждани от 90-те години на XIX в. Търсенето на минерални богатства оживило брулените от вятъра барове и общи спални на Доусън, чиито фасади греят в пастелни цветове по време на полунощните залези в средата на лятото. Сцената би могла да датира отпреди повече от век, когато брадати мъже се тълпели по дъсчените алеи и кални улици и с гръмогласен смях разменяли слухове за последните удари и скокове на цените.

По време на първото клондайкско стълпотворение златотърсачите разоравали околните потоци с кирки, лопати и легени. Днес тежката миньорска работа се върши от механизирана армия от булдозери, сонди и докарани отвън работници. Бумът на минните концесии се е охладил сред стабилизирането на цената на златото, но неспирното високо търсене на минерали и облекчаващите индустрията регулации в Юкон продължават да привличат минни компании дори от далечен Китай.

 Кармата на тълпата

 
Текст: Лора Спини; снимки: Алекс Уеб

На всеки 12 години милиони хора се събират на Кумбх Мела, най-големия религиозен празник на света.
На 10 февруари 2013 г. струпването на огромна тълпа на жп гара в северния индийски град Алахабад доведе до паническа блъсканица, в която загинаха 36 души. Градът беше домакин на най-голямото религиозно струпване на хора в света - Маха Кумбх Мела - и според властите през този ден броят на поклонниците достигнал своя максимум - около 30 милиона. Инцидентът влезе в новините по целия свят, но другата история за Маха Кумбх Мела не беше разказана.

Тя започва две седмици по-рано, на около 6,5 км от гарата, на бреговете на река Ганг. Това е вторият основен ден за измиване по време на фестивала. Вече са се събрали хиляди души, но тълпата е спокойна и единна. Няма бутане и ръгане, да не говорим за паника - само осезаемо чувство за целенасоченост, докато хората нагазват в ледената вода, потапят се и отново излизат. Правят си място един на друг и си подават ръце за помощ. „Как се чувстваш?" - питам мъж с набедрена препаска, от която се стича вода. „Подмладен" - казва той, докато двама, трима, накрая четирима новодошли заемат мястото му.

Всичко се случва пред очите на полицай, чиято работа е да се грижи тълпата да не спира, тъй като днес се очаква тук да се изкъпят не по-малко от 7 млн. души. „Не биха могли да го направят поотделно, само със собствената си воля - казва той. - Вдъхват си сила един на друг." От тълпата се надига енергия - усещане, че заедно са нещо повече от сбора от своите части. През XIX в. френският социолог Емил Дюркем измислил термин за това усещане - „колективна възбуда". Той бил убеден, че то има положително въздействие върху здравето на индивида. Идеите му били загърбени по време на масовите прояви на насилие през ХХ в., но може би все пак не са били безпочвени. Дали не сме разбрали погрешно тълпите?

Любовта е ... глуха

 
Текст: Таня Димитрова

Глухарите все още се срещат в България – но главният им враг не е бракониерството, а изсичането на вековни гори.

Заснежената гора е потънала в сънна предутринна тишина. Внезапно отнякъде се понасят тракащи звуци. Те се ускоряват и завършват със силно, отекващо надалеч изпукване - като от тапа на шампанско. Погледът автоматично търси кой или какво е в състояние да възпроизведе тези странни, стряскащи шумове. Кацнал на дебел боров клон, с разтворена като грамадно ветрило опашка, отпуснати криле и вдигната към небето черна глава, „пее" глухар. С яркочервените си горни клепачи, контрастиращо бял клюн, с „брада" от пера под него, зеленикава гръд и ръждиви криле, той напомня илюстрация към приказка. Прилича на пуяк, но някои го наричат „петел", като задължително добавят „див", защото видът му ясно показва принадлежност към дълбоките лесове. Малцина са го виждали в естествената му среда, което придава на тази птица допълнителен ореол на тайнственост.

Изпълнението завършва с нисък, стържещ звук. За познавачите е ясно - мъжкият глухар е изпаднал в сватбено настроение. Отделните елементи от настойчивото му призоваване на женските носят атрактивни названия: пукащият звук е наричан „плюкане", а стържещият финал - „брусене". Твърди се, че тъкмо по време на брусенето дивият петел временно оглушава. „Не знам дали е истина - казва Стефан Аврамов, експерт по защитени територии и видове в Българска фондация „Биоразнообразие". - Може би това по-скоро е някакво трансово състояние: глухарът е толкова отдаден на любовните си призиви, че временно загърбва дори инстинкта си за самосъхранение." И ловци, и фотографи чакат този момент, за да се приближат незабелязано до птицата.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2014
Страници: 116
ISSN: 20141312657102
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: