NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 1/2015

-20%
е-списание - NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 1/2015

Още от поредицата National Geographic

NATIONAL GEOGRAPHIC - брой 1/2015

(4.00 от 12 гласа)











  • Формат: PDF
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж (Не e за Kindle)
  • Как да купя е-списание? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.


Бебешкият мозък



Текст: Юдиджит Бутачарджий; снимки: Лин Джонсън
За да се развива, бебешкият мозък има нужда от любов. Случващото се през първата година е основополагащо

В края на 80-те години, когато крек-кокаиновата епидемия опустошавала американските градове, Халъм Хърт, неонатолог от Филаделфия, се тревожела за вредите, причинявани на потомството на пристрастени майки. Тя и колегите й изследвали деца от семейства с ниски доходи и сравнили четиригодишни деца, които били изложени на наркотика, с такива, които не били. Не открили никакви съществени разлики. Вместо това установили, че и при двете групи коефициентът на интелигентност на децата е значително под средния. „Децата бяха истински сладурчета, но коефициентите им бяха примерно 82-83 - казва Хърт. - Средната стойност е 100. Беше шокиращо."

Това откритие подтикнало учените да пренасочат вниманието си от отликите между двете групи към това, което ги сближавало - че са отгледани в бедност. За да разберат околната среда на децата, изследователите посетили домовете им с подготвен въпросник. Питали дали родителите имат вкъщи поне десет книжки за деца, записи с детски песнички и играчки, които да им помагат да научат числата.

Учените установили, че децата, които са получавали повече грижи и внимание вкъщи, обикновено имат по-висок коефициент на интелигентност. Децата, чиито познавателни способности били стимулирани, се представяли по-добре на езикови задачи, а радващите се на по-топли грижи се справяли по-добре със запомнянето.

Много години по-късно, когато децата вече били тийнейджъри, изследователите направили ядреномагнитен резонанс на мозъците им и след това ги сравнили с данните за това колко обгрижвани са били на четири и после на осем години. Открили ясна връзка между грижите на четиригодишна възраст и големината на хипокампуса - част от мозъка, която отговаря за паметта, но не открили подобна корелация с вниманието към осемгодишните деца. Резултатите показали ключовото значение на подкрепящата емоционална среда на много ранна възраст.

 

Най-лошият кошмар на природата



Текст: Карл Зимър; снимки: Ананд Варма; комикси: Матю Туомбли
Калинки, превърнати в зомбита! Това не е научнофантастичен сюжет, а резултат от реално нахлуване на
паразити.

В нормални уславия калинките са прекрасно устроени и ненаситни хищници. През живота си един индивид може да погълне няколко хиляди листни въшки. Калинките освен това имат добра защита срещу повечето си врагове. Червено-черната им окраска предупреждава хищниците: ще съжалявате. Когато птица или друго животно се опита да я нападне, калинката отделя от ставите на краката си капчици отровна кръв. Нападателят вкусва горчивата кръв и изплюва калинката. Хищниците се научават да тълкуват червено-черната окраска на крилата като послание да стоят по-далеч.

Хищник, защитен от другите хищници - калинката изглежда би живяла като най-щастливото насекомо, ако не бяха осите, снасящи яйцата си в живото й тяло. Една от тези оси е Dinocampus coccinellae с дължина около 3 мм. Женската оса каца близо до калинката и бързо вкарва жилото си в корема й, като инжектира заедно с яйцето си смес от химически вещества. Когато се излюпи от яйцето, ларвата започва да се храни с течностите, изпълващи телесната кухина на нейния гостоприемник.

Макар че паразитът постепенно изяжда калинката отвътре, отвън тя изглежда непроменена. Продължава да атакува листните въшки. Но хранителните вещества, получени от смилането на всяка плячка, хранят паразита, който расте за нейна сметка. Три седмици по-късно порасналата ларва на осата се измъква навън през цепнатина във външната обвивка на калинката.

Макар че тялото на калинката вече е свободно от паразита, волята й продължава да е в плен. Докато ларвата на осата се увива в копринен пашкул под нея, калинката остава неподвижна.

От гледна точка на осата това поведение е много благоприятно. Растящата оса от вида D. coccinellae, сгушена в пашкула, е изключително уязвима. Ларвите на златоочицата и други насекоми биха я погълнали с удоволствие. Само че ако някой от тези хищници се доближи, калинката размахва крайниците си и прогонва нападателя. В крайна сметка тя става телохранител на паразита за една седмица - до момента, когато порасналата оса пробива дупка в пашкула, изпълзява навън и отлита.

И чак тогава, след като са изпълнили докрай „дълга си" към своя паразитен господар, повечето от калинките зомбита умират.


Най-южната територия на България



Текст: Любомир Кюмюрджиев; снимки: Неделчо Хазърбасанов
В полярната база „Св. Климент Охридски“ наши учени се потопяват в безвремието на Антарктика.

За фотографа Неделчо Хазърбасанов Антарктида е „ултимативна дестинация". Винаги е мечтал да стигне дотам. „Баща ми е бил два пъти лекар на българската антарктическа база - това помогна да осъществя мечтата си" - признава с усмивка младежът. Миналата година той заминава за най-южния континент в състава на 22-рата българска полярна експедиция. Едномесечният престой му показва, че Антарктида не е просто скована от сняг и лед земя, в която всичко е едно и също. „Тя е жив организъм, който непрекъснато се движи, променя се" - твърди Хазърбасанов. Така смята и проф. Христо Пимпирев - учредител и председател на Българския антарктически институт. Известният изследовател напомня, че цялата ни планета е жив организъм. „Сред бетона и стъклото на градската среда това не личи толкова, но в Антарктида е много видимо, силно осезаемо!" Има нещо изненадващо в приликите между изказванията на посетилия за пръв път Ледения континент младеж и тези на дългогодишния ръководител на научните ни екипи там. Професорът признава, че още помни усещането от първото си съприкосновение с Антарктида: „То винаги е най-силно. Въпреки това тази земя не може да ти омръзне - и след 22, и след много повече експедиции!"

За своя престой Неделчо Хазърбасанов успява да види някои от лицата на Ледения континент. Осъзнава, че там са ходили много фотографи, които са имали време да направят хиляди снимки. Неговото е било ограничено, но вярва, че е успял да запечата усещанията си. „Снимах веднага щом нещо привлечеше вниманието ми; документирах на момента - без дебнене, без нагласяване." Хазърбасанов иска да сподели образите на ледените пространства и обитателите им с всички, които се интересуват от Антарктида, защото помни как жадно е събирал всяка информация години наред. „За мен бе интересно да снимам и хората - нашите антарктици, за чийто живот в базата повечето българи може би имат по-слаба представа, отколкото за пингвините и тюлените" - добавя той.


Насрещни течения



Текст: Кенеди Уорн; снимки: Томас П. Пешак
Могат ли морските резервати да спасят едни от най-богатите крайбрежни води в света, без да ощетяват местните рибарски общности?


На западния бряг на Кейптаун, близо до популярното място за каране на сърф, наречено Данджънс, има нисък, равен остров, който тюлените са си присвоили. Слънчеви лъчи проблясват във въздушните мехурчета, уловени в козината им, а когато се хвърлят със салто в морето и бързо отплуват, оставят след себе си диря, пенлива като шампанско.

Островът се намира в зоната с ограничен достъп Карбонкелберг - забранен за лов морски резерват в рамките на много по-обширен защитен район, включващ по-голямата част от крайбрежието на Кейптаун. Карбонкелберг е от местата, където човек може да почувства, че в света на океана всичко е наред.

Няма обаче да си го помисли, ако и той като мен погледне нагоре и съзре редицата мъже, които се бъхтят по пътеката на един хълм, нарамили на гръб тежки чували. Разделяйки се с гъвкавите тюлени, доплувах до малък залив и стъпих на брега върху килим от празни черупки от морски охлюви - абалони. Сред черупките крачеше ибис и кълвеше остатъците от червата на мекотелите. Покатерих се на скала с плосък връх, която преди минути беше изпълнявала функцията на кланица за охлюви. Тук мъжете бяха изчоплили месото от черупките и напълнили чувалите.

Стръмната лъкатушна пътека над залива пресича един хребет и стига до град Хангберг. По тази пътека, т.нар. бракониерска магистрала, всяка година се пренасят стотици тонове незаконно уловени абалони - „перлемоен" на африкаанс. Месото се поема от снабдителната мрежа на посредници и преработващи предприятия, за да отпътува към Хонг Конг и други места в Азия.

Крилатият символ



Текст и снимки: Клаус Ниге
Освен величествен национален символ на много народи белоглавият орел е упорита, свирепа и много издръжлива птица.


Орелът е национален символ и за американците, и за германците като мен, както и за много други народи. Фотографите обикновено представят тези птици в образа им на величествени създания, които винаги се реят в синьото небе с идеално гладка перушина.

На Алеутските о-ви в Аляска открих белоглави орли, които бяха по-диви и по-свирепи, отколкото ги показват. Бяха мръсни, мокри и се биеха помежду си - нещо, което не бихме очаквали от национални символи. Но може би птица, която е в състояние да се справи със суров климат и несговорчиви другари, представлява по-добър извор на вдъхновение.

Около село Уналаска и близкия Дъч Харбър, най-голямото риболовно пристанище в САЩ, орлите са до голяма степен свикнали с хората. Рибата е навсякъде и орлите се навъртат наоколо, търсейки остатъци. Посещават риболовните кораби и оглеждат палубите им, след като се приберат в пристанището. Отиват там, където рибарите чистят мрежите си. Стоят кацнали на покривите на рибните фабрики.

За да направя тези снимки, обикалях из диви места извън града, където се събираха същите тези орли, толкова свикнали с хората. Тук можех да се срещна с тях лице в лице. Можех да се приближа, без да използвам укритие. Те винаги бяха съвсем наясно с моето присъствие. Трябваше да внимавам, да ги изучавам и да разбера какво им харесва и какво - не. Случвало се е да лежа по корем, заобиколен от 40 орли.

Бил съм на Алеутските о-ви седем пъти и пак ще отида. Орлите са ми легнали на сърцето - страшно ги харесвам.
Нали разбирате - те могат да летят, а аз - не.



Още електронни списания

Още електронни списания




Информация за избраното списание

Информация за избраното списание




Информация за книгата:

Категория: ПЕРИОДИКА
Година: 2015
ISSN: 20151312657101
Поредица: National Geographic


Когато дебютира през октомври 1888 г., списание National Geographic  е строго научно издание, отразяващо интересите на малка група читатели, предимно учени. Между консервативните, скучни кафяви корици няма фотографии, а само тясно специализирани статии, дискутиращи теми като „Географските методи в геоложките проучвания", „Класификация на географски форми според произхода им" и „Голямата буря от  11-14 март 1888 г."

Повече от век по-късно National Geographic, вече с жълта рамка на корицата, всеки месец разкрива света на географията в широкия му смисъл пред милиони абонати от цял свят. С помощта на изчерпателни и актуални статии, а също и с легендарни фотографии и карти списанието отразява и интерпретира динамичните световни промени, пречупени през призмата на личния опит.

Метаморфозата на списанието, започната от първия му главен редактор на пълно работно време - Гилбърт Х. Гроувнър, - е дооформена от десетилетия усъвършенстване и технологичен прогрес. Гроувнър, който заема поста през 1899 г. и остава на него 55 години, осъзнава, че ключът към увеличаването на членовете на Националното географско дружество е „да превърне списанието му от издание, пълно със скучни географски факти, в средство за разпространение на живата, пулсираща, вълнуваща истина за невероятния свят, в който живеем".

Едно от първите неща, които Гроувнър въвежда, е употребата на разказ в първо лице, както и разбираем, ясен стил. От 1910 г. нататък за списанието стават характерни нарастващият брой черно-бели и цветни фотографии, както и изключително правдоподобните илюстрации от щатни художници, а на корицата му се появява рамка от дъбови и лаврови листа, жълъди и полукълба, която остава неговата запазена марка през следващите шест десетилетия.

Гроувнър не само въвежда промени в списанието, но и се бори да запази онези негови аспекти, които счита за уникални. Той се противопоставя на ранните опити за промяна на името National Geographic, за преместването на редакцията му в Ню Йорк и за пускането му на пазара чрез абонамент и директни продажби.

„Комбинацията между членството в Дружеството и списанието ще привлича хората по-силно, отколкото абонаментът за списанието само по себе си", предсказва Гроувнър през 1900 г. И се оказва прав. Тиражът на списанието, както и броят на членовете на Националното географско дружество се увеличават от 1400 през 1899 г. до 74 000 през 1910 г., а през 1920 г. броят им вече достига 713 000.

През 20-те и 30-те години на XX в. читателите на National Geographic стават свидетели на редица новости в научните изследвания и цветната фотография. „Целият свят вече гледа как живеят останалите по света", пише журналистът от списанието Мейнард Оуен Уилямс през 1921 г., десет години преди рекордната му експедиция, при която прекосява Азия с мотор от Средиземно до Жълто море. През 30-те години на XX в. фотоапаратите Leica и фотографските ленти Kodachrome предоставят на списанието средство, което пренася далечните земи в домовете на читателите.

Под вдъхновеното редакторство на синa на Гроувнър - Мелвил Бел Гроувнър, който оглавява списанието от 1957 до 1967 г. - National Geographic отразява изблика на оптимизъм и идеализъм, характерни за 50-те и началото на 60-те години на миналия век. По-висококачествените ленти и преходът към нови печатни технологии спомагат за забележително по-живите цветове на фотографиите в изданието. Септемврийският брой от 1959 г. и цветната фотография на самолет от американската армия слагат началото на цветните корици на списанието.

През 60-те години космическите изследвания разкриват нови хоризонти пред читателите на National Geographic. Списанието издава и карти приложения, които за пръв път показват върховете и падините по океанското дъно така, сякаш водата е била източена. През същото десетилетие излиза първият изцяло цветен брой на списанието, започва и постепенното отстраняване на рамката от дъбови и лаврови листа от корицата, за да изпъкнат фотографиите. Броят на членовете на Националното географско дружество скача от 3 милиона през 1962 г. до 6,4 милиона през 1969 г.

През 70-те години ръководството на редакцията на списанието подлага на преразглеждане политиката, установена още в ранните му години: „Списанието публикува само материали с позитивен характер за която и да е държава или народ, всички неприятни или прекалено критични теми са нежелателни." Редакторът Гилбърт М. Гроувнър, внук на първия главен редактор на National Geographic, както и неговите наследници насърчават отразяването на спорни въпроси и проблеми като замърсяванията с химикали, ядрената енергетика, нелегалната търговия с животни и човешката еволюция.

Технологичният напредък през последните три десетилетия направи възможни различни нововъведения като например карта притурка, разкриваща уникален поглед върху Съединените американски щати с помощта на сателитни снимки, както и близки кадри от света на клетките и атомите, живота в дълбините на океана и чудесата на Космоса. National Geographic продължава да отразява системно темата за околната среда, особено с издаването на специалния брой, посветен на сладката вода, през 1993 г.

Днес излизащото вече повече от век списание, което се чете във всички страни по света, се издава на английски и на още 29 други езика, в това число японски, испански (за Испания и Латинска Америка), италиански, гръцки, иврит, френски, немски, полски, корейски, португалски (за Португалия и Бразилия), датски, шведски, норвежки, холандски, китайски (традиционна писмена система), фински, тайландски, турски, чешки, унгарски, румънски, руски, хърватски, индонезийски, български, словенски и сръбски.

През годините списание National Geographic е наложило стандарт за качество в журналистиката, фотографията и картографирането. През 2000 г. то спечели наградата National Magazine Award за цялостни постижения - най-престижната награда в бранша. През 2005 г. изданието спечели National Magazine Award за най-добър очерк, а през 2006 г. уебсайтът на National Geographic http://www.ngm.com/ спечели National Magazine Award за цялостни постижения онлайн.


Коментари

Коментари


Плащане с EasyPay може да направите като изберете опция плащане "чрез ePay" и на платежната страница изберете Таб "В брой на каса".

Вижте приложения пример: