Факирът

Рузбех Баруча нито е монах, нито е продал ферарито си, но посветените му на духовното развитие и изпълнения със смисъл и благородни стремежи живот книги, разкриват ум, който изтънко разчита състоянието на човешкия ум и душа.
– The Asian Age

Във Факирът Рузбех Баруча обяснява понятия като кармата, живота след смъртта, духовното общуване, вярата, силата на молитвата и най-вече необходимостта човек да е постоянно свързан със своя Покровител, който в този случай е Саи Баба от Ширди. Фино прикрития зад структурата на roman à clef – роман за истинския живот, представен като чиста художествената измислица, Факирът се превърна в бестселър сред милионите последователи на Саи Баба из целия свят.
Главният герой, Рудра, качва в колата си старец, който лежи в локва кръв на пътя. Старецът прилича на Саи Баба от Ширди и Рудра започва да го нарича Баба. Книгата представлява поредица от разговори между Рудра и Баба.
Казват, че спасението е постижимо единствено с помощта на гуруто – постигнал духовно израстване Покровител. Изпълненото с благодарност доверие (противоположно на огорченото примирение) към Бог и Покровителя (които всъщност са едно и също), ще ни помогнат да приемем и спокойно да понесем всички изпитания и сътресения, на които се натъкваме по пътя си. Както казва Баруча: „Колкото повече се изгубваш, толкова повече се изпълваш със своя Покровител”. Колкото повече се изпълва човек с името на своя Покровител и с мисли за него, толкова повече го завладява неговата енергия и неволно и естествено се превръща в медиум за своя Покровител. Гуруто е вездесъщ и знае колко бързо трябва да се случи кармичното изчистване.  Най-важното е да се молим за сила, мъдрост, любов и състрадание, да приемем онова, което Бог/Покровителя/Съдбата са ни отредили с благодарност. Да полагаме усилия и да живеем, за да унищожим своето маловажно его и в крайна сметка да се слеем с божественото.

Баба разказва на Рудра за закона на свободната воля, великата сила на човешката мисъл, за изборите и намеренията, които съграждат нашия физически и астрален свят.
Авторът твърди, че смъртта не съществува. Онова, което наричаме смърт, е промяната на едно физическо тяло с друго, точно както човек се преоблича от едни дрехи в други. Трансформацията и преходът са единствената реалност, тъй като нищо не умира, променя се само формата.
И в живота след смъртта, както и в този живот от най-първостепенна важност е свободната воля. Ако 90 процента от живота ни се направляват от миналата карма, остават 10 процента свободна воля, върху които запазваме своя контрол. Съдбата може и да е предначертана, но свободната воля определя бъдещата карма и съдба.
Както казва Баруча: „Чудеса не искай.” Сътворете сами чудото на приемането, смелостта, радостта и спокойствието.
Природата иска от нас да работим върху себе си. Ние всички сме тук, за да усвоим уроците, да преминем през определени изпитания, които ще помогнат да израснем духовно, а сумата от тези уроци и преживявания определя каква цел има душата в настоящото си прераждане. Ние всички се подчиняваме на условия, породени и поставени в минали прераждания, които сме пренесли в настоящото прераждане и трябва да се справим с тях или да ги преживеем в още по-тежка форма в бъдещи прераждания, докато не усвоим урока.

Достъпната и разбираема проза на Баруча има огромно значение при обясняване на някои изключително сложни понятия. Книгата е зашеметяваща и упойваща за незапознатите и направо странна за онези, които не вярват в кармата, преминаването на душата от тяло в тяло и съществуването на света на душите.
Казват, че когато ученикът е готов, тогава и Покровителят, който ще го наставлява в духовното израстване се появява. В книгата на Баруча, написана като роман, но чиято тематика е посветена на истините в този живот (и следващия), Покровителят е Саи Баба от Ширди и в крайна сметка тези истини се свеждат до живот изпълнен с доверие и благодарност към Покровителя, който ще се погрижи за временните и духовни нужди на своя следовник. Тази вдъхновяваща книга ще укрепи вярата на мнозина и вероятно ще отвори просвет, през който да се промъкне вярата в душата на други. Последният ред от бележката за книгата обобщава същината и посланието на романа: „Смъртта е мит. За разлика от незнанието, животът не знае край.”