През мен

През мен

(3.43 от 7 гласа)











Винаги съм се питала защо е така и отговорът, който намерих е, че най-вълнуващата поезия опира в екзистенциалното, а няма как да стигнеш до тези въпроси без да излезеш от реалността – това, което се случва всеки ден, на всекиго и по малко обидно еднакъв начин. Няма как да опишеш смисъла на живота и смъртта, ако не си на ръба им. Как да осмислиш огромната сила на любовта, ако не си я загубил поне веднъж?
 

Виж цялата анотация »

  • Формат: ePub
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-книга? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.


Kниги от същия жанр

Kниги от същия жанр




Информация за избраната книга

Информация за избраната книга




Информация за книгата:

Година: 2012
ISBN: 10001932

За автора

За автора





Винаги съм се питала защо е така и отговорът, който намерих е, че най-вълнуващата поезия опира в екзистенциалното, а няма как да стигнеш до тези въпроси без да излезеш от реалността – това, което се случва всеки ден, на всекиго и по малко обидно еднакъв начин. Няма как да опишеш смисъла на живота и смъртта, ако не си на ръба им. Как да осмислиш огромната сила на любовта, ако не си я загубил поне веднъж?
Книгата ми е предупреждение за това, което ни пречи да бъдем щастливи, т.е. обичани и обичащи. Моята муза обаче не е самата любов, а пътят към нея или след нея. Когато съм щастлива, така или иначе, изобщо не ми се пишат стихове. Карам ски, играя тенис, танцувам, пия и пея с приятели, прегръщам детето си, правя любов от най-малкото нещо... Смея и се смея от сърце. Но винаги някой или нещо си отива. И тогава? Даже не виждам какво идва след него. Всеки има своя начин да преодолее болката. Аз пиша стихове. Моят прекрасен приятел Киро, който е художник нa книгата, беше доста изненадан от ръкописа. Винаги мислел, че съм по-ведра личност, дори веднъж ме нарече „леконравна” и аз почти се обидих...
Та, номерът ми е да обличам тъгата в рими, за да бъде поне красива. Така тя изчезва от живота ми, просветлява и се разтваря във въздуха. Но не бива да се забравя. Не знам защо, може би, за да оценим другото. Или да не се загубим, ако пак ни напъпли.
Мисля, че това е право на всеки човек – да се радва и да страда колкото му сърце държи. И е добре да си го позволим, да не се правим на герои. Да бъдем истински.
 


Коментари

Коментари