На ръба на света

На ръба на света

(4.00 от 15 гласа)











На ръба на света човек застава сам и богат. Сърцето му е изпълнено с обич, а от раменете му се спуска наметалото на спомените. Душата му е с него, но почти. Нали си на ръба? Тя се опитва да му покаже онези светове, в които лети, когато той спи или е наведен над листа и дращи с перото (листът в повечето случаи е екран, а перото отдавна не е перо).

И отлитва душата, но разумът я хваща за ръка и ѝ показва онзи, същия свят. Ето – това е родният дом, ето ги майка и татко. Ето я и първата, преплела се с единствената любов. A ето там се чува "глъч и смях, продавач на сироп, старци с бомбета". И варосаната кухня, в която баба, майка ти (аз), дъщеря ти (ми) и твоята (моята) внучка се сливат в едно, та да продължат полета във висините. Ето я Родината – Страната на розите, "земята с най-бистри реки под небето", "с житата си златни". Прекрасна е, с "гори епични", "талантливи деца", а "жените - красиви". Но и "държава с нула възможности", "дето днес на парче продават". А бащите ни живеят в нея почти по Ботевски –

"Жив е той! Жив е! Там на Балканите!
Тежко, но диша... И се изхранва.
И покрай себе си, храни и другите.
Камък е хлèбът му – кървав и труден."

Виж цялата анотация »

  • Формат: ePub
  • Защита: Adobe DRM
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
  • Как да купя е-книга? Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги с eInk екран, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

Четенето не е възможно на моделите Kindle с eInk екран, защото Amazon.com не поддържат съвместимост с тази технология.

Известно изключение има за таблети Kindle Fire, на които може да бъде инсталиран софтуера BlueFire reader, а кратко ръководство може да прочетете тук.


Kниги от същия жанр

Kниги от същия жанр




Информация за избраната книга

Информация за избраната книга




За автора

За автора





На ръба на света човек застава сам и богат. Сърцето му е изпълнено с обич, а от раменете му се спуска наметалото на спомените. Душата му е с него, но почти. Нали си на ръба? Тя се опитва да му покаже онези светове, в които лети, когато той спи или е наведен над листа и дращи с перото (листът в повечето случаи е екран, а перото отдавна не е перо).

И отлитва душата, но разумът я хваща за ръка и ѝ показва онзи, същия свят. Ето – това е родният дом, ето ги майка и татко. Ето я и първата, преплела се с единствената любов. A ето там се чува "глъч и смях, продавач на сироп, старци с бомбета". И варосаната кухня, в която баба, майка ти (аз), дъщеря ти (ми) и твоята (моята) внучка се сливат в едно, та да продължат полета във висините. Ето я Родината – Страната на розите, "земята с най-бистри реки под небето", "с житата си златни". Прекрасна е, с "гори епични", "талантливи деца", а "жените - красиви". Но и "държава с нула възможности", "дето днес на парче продават". А бащите ни живеят в нея почти по Ботевски –

"Жив е той! Жив е! Там на Балканите!
Тежко, но диша... И се изхранва.
И покрай себе си, храни и другите.
Камък е хлèбът му – кървав и труден."

И те парва тъгата и задушава сърцето ти, а разумът избухва в гняв и болка и хем отвръща взор, а го връща все на онези "пеещи тротоари", дето "пеят само срещу грош". Този гняв те повежда по пътища нови, та да дири друга земя. Не така красива и не твоя, но с обещание за свобода, дето няма да те стяга яката и да те души "до бясно". За да стигнеш до "безработица двадесет и седем процента", до препълнено с фибри ГМО, дето "всяка дума е шаблон" и започва умът ти да скърца и се превръщаш… в робот.

"Изключвам се от захранването в мрежата сутрин". "Не обичам. Нямам чувства. Самодостатъчен съм си." Защото иначе боли и болката ме води към ръба – спасение, към ръба – граница. И за някои този ръб е почти като при Есенин - кръчмата, в която барманът трябва да застреля сутринта, защото ти си пиян "безобразно, по човешки". За други ръбът е в "срещата с Дявола" – "прекрасен и лъскав, един мъж почтен". Или е в срещата с пеещия тротоар и мечтата за власт и за сила. Или пък в жадувания щастлив живот на непорасналата дъщеря.

"На ръба на света" на Румяна Симова събира всички тези граници и спасения в едно и заедно с това ги превръща в пътечки и пътища, които водят към нейния свят и нейния ръб на света.
Там, където може не само да сънува, но и да разкаже "Притча за Дявола". Или да застане на самия ръб и да изкрещи, не, да нарече като заклинание, та да промени и самата съдба.

"Не позволявай на омразата да те погуби.
Защото само ти си ми останал.
Човеко в мен. Ръцете стават груби,
краката ти са цели в рани…
Не позволявай…
Трябва да останеш."

А може би леко да приседне на ръба и нежно да прошепне:
"Здравей,
Прости ми, ако се натрапвам,
Но думите изписват се сами…
….
Но те обичам!"

И да чуе в отговор
"неочаквано,
Напук,
Изневиделица
….
Обичам те."


Коментари

Коментари