Люлека ми замириса

Люлека ми замириса

Автор: Иван Вазов
(4.50 от 2 гласа)











Из съседната градина
люлека ми замириса.
Ум далеч назад замина
и сърцето ми болно сви са:
върнах се в цветуща младост,
сетих трепети и сладост.
Люлека ми замириса.

Сетих всичко, що веч няма,
дето бе и вече скри са:
ний разхождахме се двама
(как душа ми се униса!)
в майска нощ в градина млада
под небесната лампада.
Люлека ми замириса.

Колко думи страстни, нежни
(ах, сърце ми сладко сви са!)
там при картопите снежни!
А зефирът заразниса
мирис люлеков над нази -
от любовен дъх талази.
Люлека ми замириса.

Дълго ходяхме двамина
из заспалата градина.
Моята душа упи са
на живота с аромата,
лунният светлик изписа
сенките ни по земята.
Люлека ми замириса. 



е-книга

0.00 лв.

  • Формат: ePub
  • Защита: няма
  • Указания за четене. Виж
  • Съвместимост за четене. Виж
Файлът е съвместим за четене на всички съвременни електронни четци за книги, таблети с операционна система Android, Windows и iPad. На персонални компютри с Windows и Apple Mac.

За моделите от серията Kindle е необходимо да конвертирате .epub файловете към .mobi формат с безплатната програма Calibre.

Виж софтуер за четене на е-книги и е-списания.


Kниги от същия жанр

Kниги от същия жанр




Информация за избраната книга

Информация за избраната книга




Коментари

Коментари