Да бъдеш мъж и баща

Да бъдеш мъж и баща

Автор: Йеспер Юл
(3.93 от 15 гласа)











„До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се води. Освен това ми се струва, че процесът на индустриализация нанесе тежък удар върху личното достойнство на мъжете. Ако се върнем назад към племенните вождове или патриарсите от ранните библейски времена, несъмнено ще установим, че са притежавали не само гордост, а и лично достойнство, което е обуславяло техните ценности и граници и им е помагало да общуват гладко с другите.

За кратко време индустриализацията на обществото разруши тези ценности на отделния човек. Изискването да се подчиняваш винаги и по всяко време напусна фабриките заедно с работническата класа и навлезе в дома, където жените и децата вече трябваше да се подчиняват на главата на семейството. Индустриалното общество бе устроено така, че да осакати индивидуалното у човека – под това робство живееха и мъже, и жени. В известна степен на мъжете им беше по-тежко, отколкото на жените, които прекарваха много време с децата и по този начин поддържаха някакви емоционални взаимоотношения. Структурата или разпределението на властта в модерното семейство вече не е толкова леснообозрима, както преди.“

Йеспер Юл

Виж цялата анотация »

Печатна книга

13.00 лв.

  • Наличност: не
  • Безплатна доставка за поръчка над 39.90 лв.
  • Доставка 1.99 лв. за поръчка над 9.99 лв.
  • За поръчка до 9.99 лв. доставка 2.99 лв.


Kниги от същия жанр

Kниги от същия жанр




Информация

Информация




Информация за книгата:

Автор: Йеспер Юл
Издател: Жанет-45
Категория: За родители , Книги
Година: 2013
Страници: 174
ISBN: 9789544919924
Баркод: 9789544919924
Размер: 13.00x20.00 см.


„До появата на новото семейство, каквото го познаваме днес, мъжете осигуряваха прехраната и се чувстваха на мястото си в тази своя роля, те бяха глава на семейството, но почти не участваха в емоционалното му развитие. Тази представа за бащата се задържа дълго – от края на Средновековието до шейсетте години на миналия век. Едва от 1960 г. – по времето на моето поколение – мъжете узряха за идеята, че могат да бъдат пълноценна част от семейството, да се грижат за децата си и да носят както екзистенциална, така и емоционална отговорност за тях.

Новото поколение бащи, родено през шейсетте, нямаше пример, по който да се води. Освен това ми се струва, че процесът на индустриализация нанесе тежък удар върху личното достойнство на мъжете. Ако се върнем назад към племенните вождове или патриарсите от ранните библейски времена, несъмнено ще установим, че са притежавали не само гордост, а и лично достойнство, което е обуславяло техните ценности и граници и им е помагало да общуват гладко с другите.

За кратко време индустриализацията на обществото разруши тези ценности на отделния човек. Изискването да се подчиняваш винаги и по всяко време напусна фабриките заедно с работническата класа и навлезе в дома, където жените и децата вече трябваше да се подчиняват на главата на семейството. Индустриалното общество бе устроено така, че да осакати индивидуалното у човека – под това робство живееха и мъже, и жени. В известна степен на мъжете им беше по-тежко, отколкото на жените, които прекарваха много време с децата и по този начин поддържаха някакви емоционални взаимоотношения. Структурата или разпределението на властта в модерното семейство вече не е толкова леснообозрима, както преди.

Моето поколение беше първото, в което бащите внезапно изпитаха потребност да се сближат с децата си и започнаха да гледат на отношенията с тях като на особена ценност. Ние бяхме и първите мъже, които разбраха, че не могат просто да копират нечие поведение, че няма как да се превърнат в бащи, като подражават на жените – могат да се учат само от други мъже. Но понеже повечето от нас нямаха родители, достойни за подражание, трябваше да се огледаме за други примери – за връстници или по-големи от нас мъже, притежаващи качествата, които искахме да развием у себе си. Това важи и за днешните татковци, които не желаят да следват примера на собствените си бащи.

След повече от четирийсет години работа със семейства и двойки си позволявам да твърдя, че за децата е страшно важно да имат двама различаващи се един от друг родители, които да живеят с тях. Заради дълбокия си копнеж по истински контакт и близост сме склонни да пренебрегваме или да забравяме факта, че мъжете и жените са коренно различни: те мислят различно, говорят различни езици и имат различни ценности. Накратко: ние възприемаме и тълкуваме реалността по различен начин. Дори и най-често да затрудняват комуникацията между мъже и жени, тези разлики несъмнено са ценни за децата ни.

Движещата сила в практикуването на бащинството са самите деца; безусловната им любов и необятното им доверие позволяват на бащите да разгърнат бащинските си способности в директното общуване с децата. В наши дни предизвикателството към мъжете не се състои единствено в това да преоткрият и дадат нова дефиниция на бащинството, а и в намирането на собствена позиция в партньорство, в което отговорностите и властта се разпределят по равно между жените и мъжете.

Да бъдеш добър баща също така означава да се опреш на общочовешки ценности. Въпреки това като мъж и баща ти не трябва да пренебрегваш мъжествеността си, тъй като тя е важна както за синовете, така и за дъщерите ти – за синовете, тъй като само чрез теб те могат да научат нещо за собствената си мъжественост, а за дъщерите – защото единствено с твоя помощ ще открият как да получат признание и да отстояват себе си в съжителството си с мъжете.

До голяма степен съдържанието и структурата на тази книга са предопределени от многото примери в моята практика. Наред с отделните теми, родени в практиката, се опитвам да представя и една по-обща, философска и екзистенциална перспектива, но без с това да изневерявам на замисъла на книгата, която представлява наръчник на съвременния баща. Затова в нея се обръщам направо към теб – бащата.“

Йеспер Юл


Коментари

Коментари